Четенето на мисли вече излиза извън сферата на фантастиката. То става все по-реално благодарение на постижението на група американски учени. Те успяват да създадат такава невронна мрежа, която „чете” мозъчна дейност.

Как изкуственият интелект се научава да чете мисли?

Джоузеф Макин, Дейвид Моузес и Едуард Чанг от Калифорнийския университет в Сан Франциско научават изкуствен интелект да преобразува мозъчна дейност в текст.

В статия за авторитетното сп. „Nature Neuroscience” учените разкриват последователността на процеса, при който техният „интерфейс мозък-компютър” превежда мозъчните вълни като текст.

Те включват в експеримента си четирима доброволци, в чийто мозък са имплантирани електроди за мониторинг на епилептични пристъпи. Задачата им е да прочетат на глас много пъти 50 изречения, докато през това време екипът следи невронната им дейност. Получените данни са вкарани в специална система – изкуствен интелект, който ги превръща в поредица от числа. Системата сравнява данните със запис, за да се потвърди, че числата се отнасят само до речта.

Следващата стъпка е превръщането на поредицата числа в поредица от думи. В началото системата произвежда безсмислени изречения, докато сравнява как думите следват една след друга и образуват изречения  на глас. Постепенно обаче започва да се учи как числата са свързани с думите, а след това как думите следват една след друга, т.е. откроява начина, по който се конструират фразите. След много опити се постига голяма точност на възпроизвеждане с грешки само 3%.

Д-р Крисчън Херф от Маастрихтския университет не участва в проекта, но е силно впечатлен от бързината на изкуствения интелект и отбелязва, че колегите му са постигнали безпрецедентно ниво на точност.

Какво е приложението на изкуствената невронна мрежа?

На този етап моделът на невронната мрежа работи върху ограничено количество данни и с мозъчна активност, която е предварително определена и е отговорна за човешката реч. Екипът от учени – новатори обаче смята, че ако в експеримента участва само един човек, системата се справя за по-кратко време. Така е, защото са нужни по-малко данни за обучение.Това е предпоставка този нов метод в бъдеще да помогне при комуникация с пациенти, които не могат да говорят или страдат от някое друго заболяване.

Според д-р Джоузеф Макин е възможно изкуственият интелект да бъде основа за речева протеза, но дотогава системата трябва да се усъвършенства, за да се прилага успешно при повече от един човек. Не са за пренебрегване и етичните проблеми, въпреки че за буквално разчитане на мисли е рано да се говори. При всички случаи обаче още една иновативна технология ще улесни живота на много хора в недалечно бъдеще.